Това са думи на големия български стратег и пълководец генерал Владимир Вазов, те описват може би най-голямата битка в новата българска история – Дойранската епопея . Там в това сражение с пълна сила блясва гения на генерал Вазов, там край Дойран “обикновения” български войник показва на света как се мре за род и родина.
На така наречения Македонски фронт силите на Антантата дават повече от 60 000 души, седем вражески дивизии са разбити от...една – Девета плевенска пехотна дивизия.
След бързото си настъпление през 1915 г. българската армия е спряна е спряна от германското командване и преминава в отбранителна позиция.
Сутринта на 9 август 1916 г. започва щурма на съглашенската армия, след мощен артилерийски обстрел, три френски дивизии( една дивизия варира от 10 до 15 хил. души) се вдигат на щурм срещу българските позиции. Настъпващия неприятел е посрещнат от българската артилерия, която със силен преграден огън успява да раздели атакуващите вълни, този артилерийски обстрел е последван от “специалитета” на българската пехота…мощна контраатака на нож. Едва в този момент настъпващите противникови части опознават характера на българския войник – “готов да умре до последния човек, но да не позволи англофренците да завладеят позицията му. Задачата на командването на Солунската съглашенска групировка за 1917 г. е да нанесе тежки поражения на българо-германските войски и да осъществи широк пробив на Балканите в относително кратък срок.
След като френския корпус е заменен от английски на 21 февруари 1917 г. след дълъг артилерийски обстрел по време на който са изстреляни над 150 000 снаряда срещу българските позиции, последвани от атака на английската пехота, след ожесточени сражения атаката на англичаните е отблъсната, а те оставят повече от 8000 хиляди трупа на бойното поле. Съглашенското командване разбира, че българските войски са по-добре укрепени от предишната година. След прегрупирането си силите на Съглашението се подготвят за нов удар. Щурмът срещу българските позиции започва през нощта на 24 срещу 25 април. Този път българската артилерия(състояща се от 200 оръдия) започва няколко дневен артилерийски обстрел по противника още преди неговата пехотна атака. Българските снаряди избиват цели роти още в самите окопи, въпреки объркването към 21:00 часа на 8 май английските войници тръгват в атака срещу българските позиции, която е отблъсната отново. До сутринта на 9 май са направени още шест опита за разкъсване на българските позиции всичките са безуспешни и цената на много жертви от страна на атакуващите английски войници. Само в предокопното пространство на 34-и троянски полк ще бъдат преброени 3300 тела на противникови войници и офицери. За тези боеве кореспондентите на английския вестник “Таймс” пишат : “„Местността пред „Борис“(име на една от българските позиции) нашите войници я нарекоха долината на смъртта. Тя прилича на дълбок кладенец и който влезе в него, рискува да бъде пребит, дори с камъни отгоре“ – по-късно според признания на пленени английски офицери, съглашението губи над 12 000 души в сраженията през пролетта на 1917 г. Именно тези загуби водят до нова пауза във военните действия на Македонския фронт, която трае шестнадесет месеца.
През септември 1918 г. пред дойранските позиции се намират 4 английски 2 гръцки и 1 френска дивизии от другата страна е Девета плевенска пехотна дивизия отблъснала всички атаки до този момент. Резерви от към българска страна няма. Българските войни се подготвят да умрат – много от офицерите обличат парадните си униформи, а войници обличат приготвените за последно бели ризи, защото дори пред смъртта българския войн трябва да бъде красив. В тези последни мигове преди самата битка никой не предполага, че ще бъдат избити 47 хил. противникови войници и че те ще увенчаят България с една колосална победа. Щурмът на съглашенските войски започва на 16 септември 1918 г. с мощен артилерийски обстрел подкрепен от авиация – срещу българските позиции са изстреляни над 350 000 снаряда …жертвите от българска страна са едва 9 убити и 40 ранени. За проявеното от личния състав на дивизията мъжество генерал Вазов изпраща телеграма до командирите на бригади със следния текст: „Поздравявам вас и юначните пехотинци, артилеристи и всички други чинове от бригадата за доблестното отбиване стремителната атака на многочисления противник. Имам пълна вяра, че и занапред ще браните поверените ви позиции. Изказвам на всички чинове искрена похвала“.
На 18 септември три английски и една гръцка дивизия тръгват в атака срещу българите – настъпва часът на българската артилерия генерал Вазов не пести снарядите. Този плътен артилерийски обстрел на българите не позволява на противника да достигне до позициите, а тези който достигат са посрещнати - на нож. Нападателите са обърнати в бягство. Английският генерал Милн е смаян. В спомените си той ще напише: “Два часа след началото на атаката две от дивизиите ми бяха напълно унищожени. На бойното поле край Дойран генерал Милн губи 47 хил. англичани и 20 000 гърци, а загубите на френската дивизия не са известни. Това е най – кръвопролитното сражение през цялата Първа световна война , сражението с най-голяма плътност на убитите на километър фронт. По-късно известният като враг на България Лойд-Джордж ще напише: “В никоя война англичаните не са давали наведнъж толкова много жертви, както при Дойран”.
На 20 септември генерал Владимир Вазов докладва, че пред него няма повече вражески части…на Дойранската позиция всичко е спокойно.
Години по-късно през 1936 г. на парад в Лондон генерал Вазов предвожда българската делегация. При пристигането им в столицата на Обединеното кралство той е посрещнат от фелдмаршал лорд Милн, който при слизането от влака на генерал Вазов изкомандва строения за посрещане знаменен блок на английската армия изкомандва: „Сведете знамената! Преминава победителят при Дойран!”.
Дойран спокойно може да бъде наречен българската Голгота, въпреки чутовния подвиг на българските офицери и войници – България губи войната, а от нея са откъснати Вардарска и Егейска Македония, Южна Добруджа , Беломорска Тракия, Западните български покрайнини.
За това помнете Дойран! Гордейте се със потеклото си и държавата си и се борете за нея така както се бориха вашите предци край Дойран, а те успяха!
Красимир Илиев
