четвъртък, 16 април 2009 г.

Един благочестив живот





Идват светли христиенски празници и човек малко или много, се опитва да усмисли или преусмисли живота си. Човека който ще представя по-долу е наистина благочестив човек дал всичко за родината, включително и живота си и въпреки това забравен от хората в тези нови времена, както много други...Това е полковник Борис Дрангов, блестящия военен тактик и голям борец за единение на България.



Легендарния Борис Дрангов е роден на 3.03.1872 г. в Скопие. Завършва Военното училище в София и Николаевската генералщабна академия в Санкт Петербург. Служи в 3-ти Конен полк в Пловдив, 2-ри Конен полк гр. Лом, началник щаб на 1-ва Софийска пехотна дивизия, командир на 5-ти Македонски пехотен полк и на 9-ти Пловдивски пехотен полк. Водач е на чета през Илинденско-Преображенското въстание.Командирът Борис Дрангов печели славни победи при Гечкенли и Чаталджа, участва в битката при Одрин.Воюва в Балканската, Междусъюзническата и Първата светвна война по бойните полета на Тракия, Добруджа и Македония.
Блестящ военен тактик и педагог. Преподава във Военното училище - София и е началник на Школата за запасни подпоручици в Скопие. Пише трудовете "Помни войната! Съвети за строеви офицери" , "Юнаци, изпълнете клетвата" и др. блестящи научни трудове.
Борис Дрангов загива на 26.05.1917 г. като командир на 9-ти Пехотен пловдиски полк, на завоя на река Черна. Погребан е в двора на църквата "Св. Димитър" в Скопие, по-късно по настояване на сръбската власт(б.К.И Нож за тези боклуци безподони!) , костите му са преместени в градските гробища.
Поклон! Дълбок поклон пред големия българин !





Заповед по 9-ти Пехотен пловдивски на Н.Ц.В. КН. Клементина полк № 221 18.03.1917 г.


По личния състав
§ 1
Приел длъжност офицер. Днес приех поверения ми полк и почнах да изпълнявам своя дълг.
§2
За прочитане. Юнаци, щом узнах за назначението си, веднага почнах да пазпитвам:какъв е полка, що ми се поверява,какви са чиновете, що служат в неговите бойни редове?
Де когото запитах, навсякъде чувах: юначен полк, мъжествени отечествени защитници! Радвам се от все сърце, че съм честит да водя мъже, които с кръвта си и заслугите си са придобили тъй чиста, тъй завидна слава!
Но великото дело на България не е още завършено...Сега повече от всякога България има насъщна нужда от знанието, силите, труда и кръвта на своите верни, буйни и безстрашни деца. Те са гордостта й, те са опората й, те са надеждата й.
Иде време, носи бреме...
Юнаци, нека добре да помним, че сме назначени да убиваме и гинем. Нека твърдо да вярваме, че за да победим, от смърт не трябва да се боим. ДВЕ СМЪРТИ НЯМА, А БЕЗ ЕДНА НЕ БИВА!
Важно е да живеем добре, а не да живеем дълго. Животът не се мери по дължина,по години, а по дела, по подвизи. Благо е не самия живот, а честития живот. По-добре честна смърт, отколкото безчестен живот.
...
Честни български деца! От дън душа ви желая да бъдет здрави, бодри; до смърт да служите на Отечеството вярно и да го завещавате на деца,внуци и правнуци обединено, велико, честито. Па нека те, жънейки благите плодове на родолюбивата ви дейност, умилно да благославят имената ви, свето да почитат паметта ви !
Юнаци! Нека Бог ни помага, така достойно да изпълниме дълга си !

Командир на Полка подполковник Борис Дрангов

Отговори на себе сиИзтрий публикациятаРедактирай публикацията