сряда, 20 април 2011 г.

135 години от Априлската епопея. Да си спомним за Васил Петлешков


Днес през 1876 година избухва Априлското въстание, което накара Европа и света да погледне към Балканите и да види, че тук има един народ, който неще да влачи повече робския хомот. Народ който е готов на всичко за да извоюва своята свобода. Безкрайни са примерите за саможертвата на нашите деди в сраженията при Панагюрище, Перущица, Батак, Брацигово и още, и още.135 години по-късно голяма част от българите не помнят имената на геройте паднали в борбата за свободата на България, а честванията на годишнините от тези събития все повече придобиват протоколен характер. За това ми се ще поне днес да си спомним за подвига на един от участниците в Априлската епопея - Васил Петлешков, водачът на въстанието в Брацигово.
Мъченическата смърт на Васил Петлешков е пример за безкрайна смелост и любов към България. След предаването на въстаниците Петлешков се скрил временно, защото било унижение за този горд българин да се предаде и да преклони глава пред турците. Затова той отложил за няколко дни предаването си, за да може да анализира ситуацията. Вторият му баща, Ангел чорбаджи не се поколебал да предаде смелия Васил. Когато турците дошли в къщата на чорбаджията той накарал жена си, майката на Петлешков да намери сина си. Васил станал очевидец на всичко това, което наблюдавал от тавана, където бил скрит. Той знаел каква клетва е дал: "Свобода или смърт". Не искал жив да попадне в ръцете на главорезите. Затова погълнал отрова, която не подействала бързо. След като го завели при пашата Васил Петлешков на всички въпроси отговарял само едно:
- Аз съм главният виновник. Затова ви моля да не мъчите хората. Сам съм, други няма.
Не предал никой. Цялата "вина" прехвърлил на себе си. След това Васил Петлешков бил поставен между два огъня и така изгорял жив в страшни мъки. Когато този мъченик стоял между огньовете от силната горещина кожата му се напукала и мас течала от него. В същия миг щикове се забивали от всички страни в месата му. Така изгорял този смел българин.
Наистина, човешкият разум трудно може да си представи какъв силен дух, каква воля е имал безстрашният българин. Нека неговият мъченически живот да бъде пример на безкористно родолюбие за поколенията.

Величието на родината се гради върху костите на ония, които достойно живяха и умряха за нея.

Поклон пред светлата памет на всички участници в Априлската епопея !
ДА ЖИВЕЕ БЪЛГАРИЯ !
К.Илиев