Към дома

Ето че дойде време да пусна първия пост в новия ми блог.Първоначално мислех да е нещо сериозно но реших в крайна сметка да е по-разпускащо.
Тук във тези няколко реда аз ще опиша нещо много съкровено, а именно прибирането ми към вкъщи(от Велико Търново към родната Монтана), което въпреки че е доста скучно на моменти обикновено е изпъстрено с доста интересни и забавни случки но стига толкова предисловие.

Ще пропусна моментите до пристигането ми на гара Горна Оряховица, както споменах обикновено пътувам сам поради липсата на екземпляри пътуващи във тази посока.Този път обаче пътуването щеше да бъде по-леко с мен щеше да пътува моя другар Александър- Дафо(който вероятно ще е и първия човек четящ тази покъртителна литературна творба утре сутрин.Добро утро Дафо) и 11ч. е потегляме към милия ни Див и неподправен Северозапад.Ако сте пътували с БДЖ знаете колко е комфортно транспортирането на хора и товари с родната железница(предполагам на товарите им доста по-добре) "усмихнат" контрольор вилнее из вагоните органите на реда бдят за сигурността на пътниците и въобще човек се чувства някак си сигурен, че ще се прибере жив и здрав (ако въобще се прибере) . Така в шеги и закачки неусетно разбираме, че вече сме на гара Левски ,а ако редовно пътуващите се чудят: - "Защо подминаваш Павликени?". Ами просто така се случи, че не разбрахме кога го подминахме иначе Павликени е "Хубав град с хубави хора" и с образцова организация на пътното движение според една табела на входа на града( но на нея не и вярвайте).Връщам се обаче на гара Левски където човек наистина би било добре да "пази багажа", а и себе си тъй като местното автохтонно население зорко следи за забравен, а и за не чак толкова забравен багаж и незабавно го прибира.Самите ние забелязахме, че в този момент на гарата имаше около 10 от тези неуморни "чистачи".Но стига толкова за град Левски нека продължим нататък. Следващата спирка на нашия влак беше Плевен град прочут, град на к*рви и на студ за студа съм сигурен, че е вярно другото няма да го коментирам.Плевен е един от градовете, където е запечатана българската история, а и е един от градовете в който ТВ2 се гледа само със стайна антена, така че Плевен и плевенчани заслужават уважение.
Ето че достигам може би най- съществената част/гара от разказО пристигането и престоя на гара Мездра тази така да се нарече буферна зона между "Резерват Северозапад" и останалата част от света.Мездра - градът в който гарата е всичко ако тя липсваше едва ли и града щеше да съществува(това е сигурно единствения град в който като излезеш от гарата и попадаш на пъпа на града).Мездра обаче е много повече тя е мястото, където започваш да виждаш много познати муцуни от родното място, да се радваш на звучния роден северозападен диалект и да се кефиш на диктора на гарата, който с загрижен тон съобщава "На 2 коловоз пристига бРзия влак за Варна, пътници пазете се от влакО".И ето вече сме във влака София-Видин където всичко е странни аромати,ЕнтЕлегенция и цигани...абе романтика. И все пак големия български писател Йордан Радичков го е казал най-добре "Няма по-прекрасен край от Българския северозапад.Всичко което съм написал е от моя любим край, който е като дълбок кладенец. Аз каквото можах, изгребах.Дай боже, да продължа да греба, докато мога"

Не знам доколко се получи моето разказче исках да е по-дългичко но ще го оставя за следващия път.Надявам се ако го четат хора от описаните места да не се сърдят всичко е само шега с която се надявам да ви накарам да се усмихнете поне за момент. Вече сте усмихнати нали виждам ви. Весели празници на всички :)