Една седмица в рая

Една седмица в рая
Материал на списание Черга

Родопите са като море от преливащи тъмнозелени хълмове. Из този зелен лабиринт ще предприемем едно вълшебно пътуване, ще навлезем в света на приказките и ще разкрием тайните му, за да осъзнаем, че след като сме се лутали цяла седмица из него и най-накрая сме намерили изхода, не искаме да го напуснем, а да се гмурнем обратно назад в дебрите му.

Защото хилядолетия в пазвите на планината са се запазили диви и недокоснати кътчета красота и невероятно разнообразие от растения и животни. Тук човек с дни може да се разхожда сред вековни смърчови и букови гори. Пред погледа да се мярка бягаща сърна, рунтавата опашка на някоя катерица или от тревата да се подават дълги заешки уши. Над главата ви ще прелитат над 200 вида птици, между които и особено редките - скалолазка, черен щъркел и скален орел. През нощта се чува страховитият бухал, а призори ще ви буди песента на глухаря.

Напролет зелените губери на поляните са изпъстрят с диви, уханни цветя.Тук могат да се срещнат единствено в тази част на България и изобщо на света родопският крем, родопската теменуга и родопското лале. Рано напролет цъфват и цветовете на силивряка, притежаващ уникалното свойство да възкръсва в най-буквалния смисъл на думата, след като години наред е прекарал в хербария ви!

Родопите са и истинско откритие за любителите гъбари и билкари. Гъбите са буквално на водопади от корите на дърветата, иззад всеки бор или смърч надвикват лепкавите масловки, а в кошницата ви ще намерят място още манатарки, сърнели или пачи крак. Същевременно ще си наберете и дъхав букет от билки, с които да подправите гъбите.

От София тръгваме по магистралата за Пловдив, оттам се насочваме към Пазарджик и се отклоняваме към Кричим, за да достигнем този рай. Тук пътят се стеснява и изпъстря с много завои - приключението започва! Шосето постепенно навлиза в планината, пълзи нагоре и после слиза по огромните, вълнообразни хълмове.

Влизаме в Кричим и вече дишаме по-леко. В града живеят около 8600 души. Селището се формира през VI в.сл.Хр. като важна стратегическа крепост, поради което е било укрепвано и развивано от българските владетели. Времето е оставило неизброими спомени за борбите на племената и народите, живели тук. Към тези неспокойни години ни връщат останките на средновековните крепости наоколо. На мъчнодостъпен скалист рид на левия бряг на езерото Въча се намира Голямото кале - Иванковото, където е съществувало укрепление още преди идването на славяните и прабългарите.

Каскадата на езерата Кричим и Въча (последното от които е с най-високата язовирна стена в България) се простират отстрани на пътя, в продължение на 20-25 километра. От Иванковото кале погледът се плъзга из долини и езера, изпъстрени с гористи острови и самотни понтонни домове, до които се отива само с лодка. Всъщност именно къщите в езерата са основната атракция тук и в някоя от тях може да прекарате нощта.

След царска закуска напускаме Кричим и се отправяме към Девин, а малко преди него минаваме през село Михалково. То е известно с това, че единствено тук се добива естествено газирана вода. Може да оставите шишето отворено цял ден, водата в него няма да се разгазира - просто защото е естествено газирана. Самият град Девин се гуши в сърцето на Родопите, на около 750 м надморска височина и впечатлява с амфитеатралното си разположение, разлят на двата бряга на Девинската река в едноименната котловина.

Градът съществува още от тракийско време. Древните племена са усетили благоприятното място и са създали селище. През славянския си период се е наричал Дьовлен, което означава котловинка, падинка.

Няма друг град в България, както и на целия Балкански полуостров, който да разполага с толкова много лековити минерални извори. Здравословният му микроклимат е още един фактор, който допринася за чудотворните сили на този район. Близостта му до прекрасните иглолистни родопски гори, големият брой слънчеви дни и прохладните лета превръщат Девин в една от любимите дестинации не само на множество българи, но и на още толкова чужденци. Балнеологията в града привлича посетители от много места и съответно повечето хотели в Девин разполагат с модерни СПА центрове.

След като пренощуваме в Девин, на другия ден ставаме рано, за да се гмурнем в подземното царство. Утрото ни посреща с разсипващата се златиста светлина на слънцето, която огрява малките, пухкави облачета и им придава нежнорозов или светловиолетов цвят. Поемаме към Триград. Постепенно пътят става все по-тесен, започва с мъка да се провира през скалите, които надвисват над него.

Двигателят на автомобила притихва в паркинга пред входа на Дяволското гърло. Пещерата е от типичен пропастен тип. След няколко стъпала се озоваваме в огромна галерия, в която се хвърля водопад от 60 метра височина. Поради затвореното пространство ревът му е оглушителен. От другия край на залата тръгват стълби, които водят нагоре по скалите на водопада. Стълбището се равнява на изкачването на 12-етажен блок. Вече задъхани, пред погледа ни проблясва кръгче небе. Преминаваме последните метри и се озоваваме сред истински хаос от скали, храсти и облак пръски от реката. Казват, че нищо, попаднало в реката, която влиза в пещерата, не излиза заедно с нея от другия й край, откъдето идва и името й - Дяволското гърло.

Оттук по екопътека се насочваме към Ягодинската пещера. Пътят е около 2 часа и половина. Движим се сред изключителния природен феномен на Триградското ждрело.

Входът на Ягодинската пещера изниква изведнъж. Разходката в нея продължава около час. И се облечете добре - целогодишно вътре температурата й не надвишава 12 градуса, със средни стойности около 6 градуса. А вътре е студено... и красиво! Ягодинската пещера е една от най-красивите родопски пещери.

С дължина 10 км, тя е прорязана от лабиринти и пропасти, оформящи три етажа. От тях се разглеждат само 1100 метра. Минава се по най-долния, трети етаж. Коридорът слиза и се изкачва, на места се промъква под скали, издигащи се едва на метър. Тук могат да се видят прочутите "пещерни перли", образувани от отлагалата се около някоя песъчинка вода с течение на векове.

Краят е светлина в дъното на тунела. Прекарали сме в недрата на земята един час.

Връщаме се в Девин уморени и след чаша минерална вода и релаксиращ масаж в СПА центъра на хотела се отпускаме в леглата, защото на следващия ден ни очаква Смолян.

Радослав Райков