понеделник, 8 юни 2009 г.

Свети дух - празник и преклонение

Първо да честия празника на всички мой съграждани от Монтана, весело изкарване довечера на празника на града.(Полека с алкоОола; Статията която публикувам цели да представи този празник по един по-различен начин, не само като ден през който някой ще се напият понеже имат празник, а като ден за преклонение. Ето малко за празника "На Петдесетия ден от Господното възкресение Дух Свети слязъл над апостолите във вид на огнени езици и ги обдарил с благодатните дарове.

Празникът се нарича Петдесетница, защото това събитие е станало в деня на старозаветния празник Петдесетница, който отбелязвали петдесет дни след юдейската Пасха. Руската православна Църква го нарича Ден на светата Троица."

А ето и статият, която исках да ви представя тя е взета от сайта на Македонския научен институт - http://www.macedonia-science.org/print.php?news.502
Честит празник и поклон пред загиналите за освобождението на Македония и обединението и с Майка България.


" Св. дух - ден на падналите българи за освобождението на Македония


Автор: проф. дин Димитър Гоцев

Богата е нашата история на борби, въстания и героични жертви. Богата е нашата история на войводи, апостоли и революционери. На героични изяви на национално извисяване, рядко намиращо равно на себе си. Но е богата и на черни дати, и договори-диктати, които разделят нашите земи и народ на части през последните 130 години. Това е Берлинският договор от 1878 г., Букурещкия договор от 1913 г., Ньойския договор от 1919 г., както и Парижкия договор от 1947 г.
Всички тежки клаузи в тези договори отнасящи се до други народи отпаднаха. Останаха погребани в историята и самите договори. Остават и до днес само заробващите клаузи, отнасящи се до българския народ. Македония, в Тракия и в Западните покрайнини. Не случайно и в наши дни има ден на Тракия, ден на Добруджа, ден на ЗП и ден на Македония. На тези дни, българите от тези краища се прекланят пред жертвите за освобождение и мечтаят за по-добро бъдеще.
След втората национална катастрофа, през 1920 г., в София се създава Студентско дружество „Вардар” при СУ „Св. Климент Охридски”. То си поставя за цел, да създава интелектуални водачи на националноосвободителното движение на македонските българи, между двете световни войни. На 5 ноември 1922 г. двама войводи на ВМРО, членове на Вардар - поетите Илия Кушев и Любомир Весов загиват в сражение със сръбските войски - единия край Велес, другия - край Крушево.


През юни 1923 г. дружество „Вардар” слага началото на честването на падналите за Македония младежи. Оттогава насам денят „Св. Дух” става ден на протест и преклонение пред жертвите за нейното Освобождение.
От тази дата, 6 юни 1923 г. българите от Мизия, Тракия, Добруджа и Македония отдават почит и преклонение пред падналите българи за свободата на Македония и обединението на българския народ! Това е ден в които свеждаме глави пред жертвите, ден на будене на българската национална памет, но и ден на протест пред всички които и в миналото и в наши дни ограбват и фалшифицират историческата истина, оспорват националната и културната идентичност на българите в Македония.
Дълги години този велик ден беше забравен. Днес, с чувство на отговорност и родолюбие се връщаме към него. Прекланяме се пред хилядите знайни и незнайни българи и български комити, войводи, революционни дейци и апостоли борили се и дали живота си за освобождението на Македония от турско, гръцко и сръбско иго през последното столетие.
Ние свеждаме глави на синовна почит пред жертвите по време на Кресненско-Разложкото въстание, през 1878 г; Мелнишкото въстание 1895 г; Горноджумайското въстание от 1902 г; Илинденско-Преображенското въстание от 1903 г. Всички те се се бориха и паднаха за свободата на българите в Македония.
Прекланяме се пред паметта на хилядите българи станали жертва по време на Тиквешкото въстание през юни 1913; Охридското въстание през септември 1913 г, вдигнати срещу новите сръбски поробители; пред жертвите дадени в националноосвободителната борба, за освобождение на Македония от сръбския и гръцкия режим през 1912-1915 г.
Особено дълбок поклон изпитваме в днешния ден пред 200 000 български офицери и воини дали живота си за освобождението на Македония и обединението в периода 1912-1918 г. Ние отдаваме почит и преклонение пред жертвите дадени от българите във Вардарска и Егейска Македония в периода между двете световни войни. Коленичим пред близо 4200 души въоръжени членове на ВМРО, загинали в сражения с гръцките и сръбските войски, жандарми и контрачети от 1919-1934 г.
Поклон пред близо 18, 300 българки и българи, сред тях и над 2000 деца между 6-12 г. станали жертва на повсеместния сръбски, национален и политически гнет, прогонване, асимилиране и физическо изтребление, вършени от сръбските окупатори и главно от зловещата организация „Църна рука” във Вардарска Македония 1919-1941 г.
Особена почит и признание изказваме пред хиляди млади българи - студенти, ученици, интелектуалци, жертва на сръбския терор предимно членове на ВМРО, ММТРО и КПОМБ в периода 1919-1941 г.
Отдаваме синовно признание към десетките хиляди българи, жертви на гръцкия терор, оставили кости по Егейските острови в периода 1919-1941 г. за да запазят народността си. Специално преклонение отдаваме на повече от 10000 българи, жертви и над 60 000 прогонени от гръцката жестокост по време на Гражданската война от 1946 - 1949 г, чиято нерешена съдба продължава и до днес.
Прекланяме се пред жертвите на кървавата коледа през 1945 г., когато сръбските и македонистките комунистически власти само за няколко дни избиват цвета на българщината във Вардарска Македония. В Скопие - 63 души, във Велес - 54, Куманово - 48, Битоля - 36, Щип - 77, при с. Владимирово, Беровско - 330 души и прочие. И до днес, сърбоманските власти в Скопие не позволяват да бъдат разкрити масовите гробове и убитите да бъдат погребани по християнски обреди.
Прекланяме се през 72 -та български офицери убити в дома на Армията в Скопие на 26 декември 1944 г., извършено по нареждане на Св. Вукманович - Темпо, защото отказват да отидат да се бият за освобождението на Сърбия, а настояват да отидат да се бият за освобождение на Солун.
Поклон и пред повече от 1000 души войници, които заради посочените причини по същото време умират от глад и студ, от мъчения вършени над тях от сръбски партизани в старата турска крепост на Скопското кале.
Поклон пред над 4000 българи, главно членове на ВМРО - които от куршум, побой, отрова и други мъчения оставиха своите кости в най-големия затвор на Балканите - Идризово до Скопие в периода 1945-1990 г.
Преклонение правим и пред 800-те души българи, членове на ВМРО които през януари 1949 г. са убити по най-жесток начин в лагера на град Добой, Босна без някой да знае нещо за техните гробове до наши дни.
Поклон пред 5 струмишки студенти българи, убити през юни 1951 г. от органите на УДБА, край Струмица, защото се бореха за откъсване на Вардарска Македония от Югославия.
Преклонение пред хилядите българи, които оставиха своите кости на зловещия Голи Оток, 1948 - 1956 г. без някой да знае колко са и къде са техните гробове. Най-сетне, в денят на Македония синовно се прекланяме пред всички българи - борци и 23 000 официално признати жертви (Р Македония), осъдени на смърт, убити без съд и присъда, изчезнали безследно в борбата срещу насилственото македонизиране на българите във Вардарска Македония от 1944 до наши дни. Тези жертви ще бъдат най-тежката присъда над македонизма за вечни вермена. Специално изказваме нашето преклонение пред македонските българи, които заради своя български патриотизъм и родолюбие стават жертва на различни антибългарски правителства в България от 1920 - 1960 г. по време на земеделския режим (1920 - 1923), на Деветнадесетомайския преврат 1934 г. и по време на Тоталитаризма 1944-1963 г.
Прекланяме се и пред стотицитe хиляди българи, прогонени от родните им краища от сръбските и гръцките кралски режими, а също и от сръбско-комунистически власти в периода 1912 -1915, 1918-1941 и от 1944 до наши дни.
Всички тези жертви Македония дава вече повече от един век за да запази своята българска народност, културно-историческа същност и съдържание. Да извоюва българска национална и културна свобода и обединение със своите сънародници в България.
Опитите да бъде променена националната идентичност на българите в Македония след 1944 г., доведоха само до разделяне и хиляди жертви на братята от двете страни на границата, които младите поколения в България и Р Македония трябва да знаят. Историческите факти, чужди и наши са повече от категорични, до 1945 г. историята, културата, езика, борбите и духът на населението в Македония е български. Това трябва да бъде официално признато от днешните политици, историци, журналисти и др. интелектуалци в България и Р Македония, не само на срещи на четири очи както става досега, но и открито и официално, ако искаме да спасим по-голяма част от Р Македония от албанизация.
За събитията от 1945 г. насам ще трябва да бъде проведена изключително сериозна научна и политическа дискусия между политици и историци от Скопие и София, като главния въпрос ще бъде след като е известно, че „македонската нация” е дело на Коминтерна-кой днес повдига отново идеята за съществуване на македонска политическа нация, и чии геостратегически интереси на Балканите изпълнява тя в наши дни? Ако тези въпроси не бъдат изяснени между София и Скопие, след известно време Р Македония може да стане трета албанска държава.
Младите поколения в България и Р Македония, трябва не - а са задължени да са наясно с тази проста истина, за да не стават жертва на чужди на Македония и България интереси, а също така и да намират по-лесно пътя на своето общо бъдеще.
Денят на Македония - „Св. Дух”, нека бъде ден за размисъл, ден за нови идеи, ден за утрешното единство на всички българи обединени в Европейския Съюз.

Няма коментари:

Публикуване на коментар